|
|
| Тема |
 Естебан |
|
| Автор |
Hищo (пълно) |
|
| Публикувано | 11.12.05 01:14 |
|
|
|
Докато шиеха, насядали в кръг и между един бод и друг все поглеждаха трупа, стори им се, че вятърът никога не е духал толкова силно и Карибско море никога не е било толкова неспокойно, както тази нощ, и предположиха, че тази промяна има нещо общо с мъртвия. Представяха си, че ако този прекрасен мъж, живееше в тяхното село, неговата къща щеше да е с най-широките врати, с най-високия таван и с най-твърдия под, а рамката на кревата му щеше да е скована от най-дебелите дъски, с железни болтове, и жена му щеше да е най-щастливата. И такава власт щеше да има, мислеха си те, че щеше да вади рибите от морето само като ги извика по име, и с такъв мерак щеше да върши всичко, че извори щяха да бликнат изпод ръцете му дори от най-сухите камъни и цветя щяха да поникват на скалите. Скришом го сравняваха със своите мъже и си помислиха, че те за цял живот не можеха да направят онуй, което е способен да направи той за една нощ, и накрая ги зарязваха мислено като най-кльощавите и жалки мъже на земята. Тъкмо се лутаха из лабиринтите на въображението си, когато най-старата от жените - която заради старостта си гледаше удавника повече със състрадание, отколкото със страст - възкликна и рече:
- Както го гледам, Естебан се казва.
| |
| |
| 
|
|
