С братовчедка една
се прощавахме.Тя лежеше
сред цветя и бръшлян.
Беше майка и там,безутешно
на бастуна опряла длан.

Беше майка и там,лице като рана
наклонила до черния трап.
Помня как за сърцето ме хвана
избелелия поглед-
от мъка сляп.

Не долавя мъртвеца жалост и милост.
Не за мъртвия
трябва да бъде нашия плач,
а за оня злощастен,най-безсилен
при раздялата
изпращач...

Timor fecit deos.
Miserere nobis,Domine!