|
|
| Тема |
 ! |
|
| Автор |
alteza () |
|
| Публикувано | 31.10.05 20:07 |
|
|
|
Защо сълзата свети,
Щом си остават скрити
много наши рани?
Защо земята се изплъзва под нозете ни,
когато ни заплашва отчаяние?
В такива часове не знаем
люшкат ли се нивите с овеси,
снега ли идва с тежко наметало…
В такива часове се бесим.
Или започваме,
привидно жалки,всичко отначало.
Върху белия лист-първа дума.
Посред синия сняг-пръв минзухар.
И на южния скат скоро ще лумне
дълго чакан,златен пожар.
Ако можеше тъй и сърцето
в непредвиден магически час
Да намери
златните думи за всичко,което
още няма ухание,образ и глас…
Запомни ме такава-с разпилени коси.
Цяла светя.Смеха ми
носи див аромат…
Може би съм лозина със зърна и реси.
Може би съм упойка.Или сън хвърковат.
Запомни ме такава-от каприз до каприз
променлива.Лъжлива.
С хитър поглед и глас.
Запомни ме такава-от трендафилов лист
как изпивам сълзата в бистър утринен час.
Запомни ме такава-ветрове пеят в мен.
Черен делник ме вика,
търся празничен връх…
Запомни ме такава-само в мъчния ден
прикована към тебе.Но до сетния дъх.
За колко радости заслугата
е твоя в нечий спомен мил?
Оставай в мислите на другия
със слънцето,
което си му подарил.
Това е стълба
към безсмъртие.По нея
тръгни без треска за величие.
Човека се преражда и живее,
додето спомена за него
викат и обичат…
Пред тебе се прекланям,доброта.
Човека отличаваш ти от зверовете.
Прилича ми да кажа с майчина уста:
закриляй птицата ранена,
стъпканото цвете…
Високо птици пак ще полетят.
И цветето ще се облегне на опазен корен.
А пътника ще мине дългия си път,
изпратиш ли му в труден час
съвет от мъдри хора.
Защо затъваме в обида и вражда,
защо забравяме,
че трябва да те има,
като изплавала след тъмен дъжд звезда,
като целебно слънце след голяма зима…
…Вън събориха звездния кошер.
По стъклото слизат звезди.
Може би ти липсвам в объркани нощи.
Може би ме обичаш както преди.
Гордостта ми щом стане умора,
ще потегля към теб през света голям.
Ще ме срещат потоци хора
по площади,където всеки е сам.
Ще ме стряскат очи,гласове,усмивки-
по-нетрайни от цвете.Жадни за власт.
Може би ще си мисля горчиво:
за човешката скръб
е виновен и някой от нас.
Ако стигна до теб
през света-разтревожен
от игри смъртоносни,от страсти сляп,
на трапезата твоя
под късна звезда ще сложа
аз душата си вместо хляб…
Минутите страшни,в които
с женска слабост те пазих
от чуждата завист и кал,
от чуждия камък и мнимата жал-
за мен се превърнаха в празници.
Сега не разпитвай-
смутен и нарочно навъсен.
Сега заключвам за нежните думи уста.
Броил ли си колко неща
докрай разказваме
само в съня си…
Надя Кехлибарева
Timor fecit deos.
Miserere nobis,Domine!
| |
| |
| 
|
|
