Всяка година съм много тъжна по това време... А днес заваля и първия есенен дъжд.
Мисля обаче че е много по-добре да оставим лятото да си отиде, отколкото да се опитваме да се вкюпчим в него.
Остават ни прекрасните и пълни с радост спомени, и снимките, и мидичките на масата. Остават ни мечтите за дългите слънчеви дни, разходките в началото на юни, ярките цветове на маковете...
Ех... и на мен ми е тъжно.
Довиждане, Лято.

Parliamo Italiano!