|
Лятните изпити за Академията отнемаха цялото ми време за подготовка.От време на време се срещахме с приятели да се пошматкаме,да намерим интересни места за скициране и както си е редът на 18 годишни хаймани да поскитаме или да се хвърлим в обятията на красиви мъже по партита. Този следобеда с Елеонора и Крис бодро крачехме по улиците на прашен софийски квартал на гости на гаджето на едната приятелка ,който също рисуваше.Времената бяха за мен тежки тогава ,това лято.Преживявах тежка криза след раздяла и не исках да отпращам поглед в никаква посока.Затварях се не исках никой във животът си.
Не исках да ме боли повече.Исках да остана със себе си,да се скрия от всички и всичко.
Запълвах цялото си време с работа ,за да не мисля.Пристигнахме накрая в тясният, затръпан с вещи и картини апартамент на момчето.Пихме кафе хапвахме и се смеехме на отделни случки от живота си. По едно време пожелах да разгледам рисунките и портретите на момчето.Те буквално затрупваха целият апартамент и бяха навсякъде.Купища цветна хартия и рамки в различни размери,от коридора до хола се простираха буквално навсякъде.Почти не се виждаха никакви мебели,или аз не си спомням за тях
Подаде ми папка и ми показа един ъгъл от стаята, във който лежаха стари студентски неща.Зарових се.Повечето бяха странни студени футуристични картини,които бяха нарисувани добре ,но някак си стояха изкуственно и без душа.Вяло разгръщах скица след скица,платно след платно.
Изведнъж съвсем във ъгъла открих портрет ,който ме порази.Сякаш знаех човека от преди векове.Косата беше в кърваво- червени краски .Къдрици от огньове се сипеха покрай лицето.!!!Очи почти не съществуваха ,а само черни орбити,но сякаш имах чуство ,че ме вижда през тъмнината.Лицето беше толкова неопределимо ,че можеше да принадлежи към почти всяка раса.Имаше нещо леко келтско ,с примес на леко негроидни черти.
Кожата беше шоколадово кафява,носът груб и недоялан ,леко орлов.Силно лице,здрава челюст,скулите показваха сила в характера.Нещо войнско имаше в цялата осанка.Изведнъж почуствах любов към това съществото от портрета.
Знаеш ,понякога ,когато седиш сам ,как изпитваш почти божественно усещане ,за затопляне в стаята,някакво присъствие макар ,че стаята бе празна, кожата ти като ,че ли настръхва.Не знаех какво да кажа ,как да се чуствам???Настъпи моментно объркване в мен,пауза.Като ,че чаках някакъв бенд от заприщени емоции да се отпуши и започне да се излива.
Притиснах силно портрета до себе си , и не исках да го пусна.Някаква неясна близост и привличане ,към нещо познато,старо отминало,което ми викаше и протягаше ръка от миналото.Не зная колко време седях така и притисках протрета.Вероятно съвсем бях онемяла и млъкнала в ъгъла ,защото всички се развикаха изведнъж какво става.Момчето дойде при мен и ме видя ,че стискам портрета грижливо.Каза ми ,че ако го харесвам мога да го взема за себе си.
Изпаднах в невероятно въодушевление и го грабнах със себе си.Занесох го в къщи и го сложих в близост до леглото си.Така никога вече не се чуствах сама.
Неговото присъствие ми помагаше да прекарам деня си спокойно.
Силата ,която идваше оттам нямаше описание. Минаваха дни,месеци,а никога не ми омразна да го гледам.Сънувах го
Търсех го отчаяно сред живите.Да видя ,чертите му ,да го позная в хората,да намеря спомена.Сънувах го във стара крепост.Врата отваряща се и аз седя на стълбите в очакване , на някой да се върне.Но никой нямаше .Никой не преминаваше през тази врата.
Букет от сини рози стоеше проснат на земята ,за мен от някой ,който бързо се беше вмъкнал призори да ме погледавъв леглото .Заминал на война и там останал себе си завинаги.Сънят ми се повтаряше отново и отново.Не можех да се откъсна от това видение за него и за тези сини рози.ЗАщО ПЪК СИНИ!!!!?????защо НЕ ГИ ПОДНЕСЕ ЛИчНО???Защо си тръгна без да ме целуне.Нима не бях единственна и само негова любима???Започнах работа ,като декоратор на цветя във същото въпросно лято.И никак не вървеше.Цветята не успявах никога да подредя по формата която искаха от мен.Една сутрин както влизах в склада да видя нещо, и занемях там на вратата .Докарали бяха огромни ,огромни букети от сини рози.
Не можех да повярвам на очите си.Сякаш някой ги беше поставил за мен,там да ги видя,да се радвам,да съм щастлива.Дал беше знак за любов някъде от далече .Поставил ги беше във склада и си беше тръгнал.Грабнах ги разцелувах ги.Купих букет от тях и ги държах като дете подарък до дома си.Сложих ги в вазата и ги гледах всеки ден,всяка минута до края до деня ,в който увяхнаха.
|
Портретът