А защо се ограничаваш само с една от четирите стихии?

Можеш също да го пуснеш по вятъра - като хвърчило;
да го хвърлиш през рамо във водата - като бутилка с писмо до 'непознато другарче';
или да го закопаеш в земята - като съкровище...

... начини - много...

Пък и умираш и без това - с всяко вдишване и с всяко издишване, с всяка крачка или присядане за почивка, с всяко намръщване и с всяка усмивка, с всеки поглед, с всяка мисъл, с всеки сън, с всяко влюбване и с всяка раздяла.
Както с всеки живот... какво толкова му се кахъриш?...

... нали знаеш - и това ще мине...

*При толкова неща за еднократна употреба, не е чудно, че и хората стават такива*