|
|
| Тема |
 хербарий......... |
|
| Автор | вмecтo cбoroм (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 28.04.05 16:11 |
|
|
|
Скоро ще станат три години. Не е малко. Не е и много. Три пълни години. Пълни с разни неща...Препълнени с една празнота, една голяма липса...
Отначало мислех, че ще свикна. Като мина една година, мислех че ще се преборя.... Като минаха две (ей тъй, като миг отлетяха между 3-4 срещи), мислех че никога няма да свикна...
На края на третата вече знам, че всичко ще си е така...не знам само още колко пъти по три години...ден и нощ, миг след миг и час след час....
Нито един миг не се повтаря, не се връща...всеки е единствен....
За три години и толкова метаморфози, имам едно голямо постижение- свикнах с апатията, слава Богу....трябваше... Сега почти не ми пречи да живея...почти. Даже и околните не забелязват, браво на мен... Трябва само да поддържам това крехко равновесие, нищо повече... Да го поддържам години- толкова колкото ще живея...Ето- само лекичко ми се насълзяват очите, лекичък спазъм, но то е защото пиша за това... А преди какво беше...
Опитвам се да се усмихвам отвътре, отвън го докарвам. Получават се едни изсушени усмивки, не е работа...но се опитвам. Убеждавам се все по-успешно, че това заслужавам, и че така ми се полага, и какво толкова...и други такива, все с едничката цел да удуша това проклето самосъжаление...е, поне да изпадне в кома...Все повече успявам...Все по-малко се питам "защо, защо, защо той постъпва така с мен, защо за Бога..." знам че няма отговор. знам че моите отговори не са истинските отговори...а и защо са ми истинските отговори...Един сън не се сбъдна, една илюзия си остана илюзия, един глас не е бил истински...или аз съм объркала и не съм "дочула" правилно...има ли значение...:-)..един мит ще остане мит...
Ами това е. След една година може пак да напиша.... Макар че, вече не пиша така неистово както преди. Все по-малко и по-малко и по-малко...
| |
| |
| 
|
|
