|
Старите къщи- те са толкова тъжни, спрели край времето. Понякога е трудно да ги видиш, въпреки че са навсякъде. Вгледай се, вгледай се и ги виж. Стените им са тухлени, мръсни и толкова стари. Покривите им са схлупени, готови да се срутят. Сякаш те целите сегиз-тогиз ще се превърнат в купчина камъни. Но чудно- все си остават такива-някак красиви и тъжни по свой си начин. А дворовете им... в тях няма боклуци, както си мислят някои. Дворовете им са малки, пълни с дървета. Виж старите къщи през пролетта, виж белоцветните им дървета, виж клоните които се протягат над стрехите и промушват вейки през орутените тухли, виж люляците, цъфнали пред малките врати. Старите къщи- те са толкова забравени. Когато настъпи пролет, те разбират че Времето минава без да ги промени. Тъжни са керемидите им, тъжни са зелените листа на люляците около тях. Защото старите къщи са спомени; защото старите къщи са отминали мигове. Но те не са пусти, в тях живеят хора. Дори понякога можеш да ги видиш. Това не са бедни хора без дом- домът им са подобните на руини постройки под белоцветните вишни (ще ме извините за наглото плагиатство от Д.Дебелянов). Тези хора се грижат за къщите, за да не се срутят съвсем. Когато видиш старите къщи си помисляш че стените им са закрепени на магия. Почти е така. Закрепени са на спомени. Толкова отдавна е било, но все пак се е случило някога- стените са били светли, покривите на местата си (защото има такива, на които стрехите стигат земята). И тогава люляците пак са цъфтялис нежните си цветове. Ако сега видиш тези люляци и полусъборените къщи ще си кажеш, че те все още се намират в онова отминало време... и винаги ще си останат там. Те не могат да бъдат част от глупавото забързано време, за тях всичко се случва тъй бавно.
Старите къщи.. са навсякъде. Те трябва да бъдат видяни. Днес ми се искаше да ги снимам, но не можех да го направя от мястото си в рейса. За това ви разказах за тях. Старите къщи са толкова стари и така ничии. И хората, които живеят в тях, го разбират, искат да върнат времето много пролети назад, когато всичко било различно и пътеките в дворовете не били обрасли с трева. Това си мислеше и момичето, застанало зад оградата на една къща. Тя бе загледана в улицата, но погледът и беше пуст. Детството и бе минало тук. Това бяха толкова малко за света години, но и така го бяха променили.
Старите къщи, те са там, край времето и не се променят. Можеш да зърнеш дори и калдаръмчетата им, и рамките на прозорците, които отдавна не съществуват.. Виж ги, преди белоцветните дървета и люляците да прецъфтят.
...пиши нещо де, пиши пиши пиши пиши!
|
Старите къщи
