ооох, аз по това време, когато ти е звъннал часовника, вече пътувах навън.
наистина е трудно това ранно ставане.
Особено, когато няма топла прегъдка, но вече почвам да свиквам да си ги набявам в сън. После е още по-трудно ставането, понеже не искам действителността, а съня.
А вчера, като се прибирах през един парк, видях една голяма локва с отражението на тревата вътре - ихааа, беше красиво. И дъждът може да носи романтика. Някакси много тихо, спокойно, свежо и различно е...Поне така го усетих вчера...Затова пък днес си забравих чадъра и може би съвсем телесно ще усетя следващия дъжд, ако го има.
Хубав ден!