|
Снощи умря Маргарита.
Маргарита беше куче,пинчер.Беше с цвят на следобедно слънце и същия нрав.
Беше с душа на добро дете,никога не хапеше истински,а когато гризваше някого,после винаги му се извиняваше.
Умееше и да се обижда,като я имитираш -с онзи радостен пръхтеж-кихане,знаете ,как го правят повечето кучета,когато ви се радват...Или когато се прозяват по онзи изключително невъзпитан начин,когато им говориш.
Всъщност,в паспорта и пишеше Маргарита,за да може да и се кара домочадието,а тя си бе Меги.
Тъжно ми е,и може би дори ми личи,но що да сторя?
А дали е романтично-не знам,но разхождайки я някога,особено като по-млада,в летните вечери,това създание ме даряваше с най-прекрасните мигове на релаксация,кратък отдих от ежедневни мисли... съзерцание...Над-време,Откъсване...
Зададох си въпроса снощи-ако все пак съществува перверзния,зъл и жесток Бог,не е ли това още един от свръхрафинираните му начини да ни създава мъка-правейки щото едни от най-близките ни и предани, от времето на Ледниците още, същества да живеят седем-осем пъти по-кратко от нас?
Трябва-казах си-трябва да има прераждане,това ужасно симпатично,беззлобно и добро същество ще се прероди без да чака ред-ще стане някой много добър,често неразбран,но задължително прекрасен малък Водолей-вече проплаква някъде в някоя родилна зала:-)
Ех,де да беше вярно...Или е достатъчно това да е вярно в нечия представа,за един миг,за да се превърне в една хубава,успокояваща,ако не истина,поне метафора...Прочее,метафорите не са ли едни малки,маскирани истинки...?
Лек,хубави,успешен ден на всички.
А на Водолеи и Водолейки-честити рождени дни ...
Kari spoke of no men so often as of Njal and Skarphedinn,he never abused his foes
|
Просто едно Слънево куче.
()
