Може .
Най-вече от самовнушения , че това е единствената любов, че след нея друга няма да има. Отказа от живот в реалността и затварянето в един илюзорен свят, който е изграден около тази "невъзможна, недостижима, безумно желана любов" и т.н...

Знам, защото минах през такъв период... По-скоро през един "сън", от който се събудих задавайки си някои въпроси и давайки си отговори, които съзнателно бях избягвала.
Един човек, който ми е много скъп, преживява същото в момента . И ми е тъжно, че не мога да му помогна .

Хех, а авторите на розови романчета откъде мислиш взимат идеи за тях? Само дето концентарцията на събития там е много пресилена.



Ммм... мен ме тормози един друг въпрос... знаейки, че човека, който обичаме по този начин, няма да е щастлив с нас, бихме ли могли да го оставим да си отиде и да намери своето щастие другаде? Бихме ли могли да се радваме на неговото/нейното щастие, ако то не е свързано с нас?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите