Обърнах се.
Не беше ти срещу ми.
Втренчих поглед в жителите на града.
Пробиваха ме погледи посърнали
и чувството, че празен е света.
И изстрелите право във сърцето
на спомените, обгорили вече раните.
Остарявах с всеки миг и ето –
косите бели плъзнаха като реки нататък -
по пътя, който все към теб ме води,
вървеше бялата ми съвест.
Вървеше и разклащаше подпорите
на мостовете, под които спяхме някога.
С мен отново побеляваха площадите
от мрамор в сърцето на града изсечени
стъпаловидно. Още пазят спомен за парадите
и няма да се срутят при земетресение.
И гарата припомняше ми себе си
със сивите стоманени прегради.
На тази гара се разделяха любови.
На тази гара се прегръщаха, пак влюбени.
От този град си тръгнах преди време
без да посипя пътя си с пепел.
И връщам се отново аз понякога
в града, погребал младостта ми.


If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.