искаш романтика?
Ето малко:

Понякога толкова ми липсваш,
че боли дори когато изговарям името ти.
Усещаш ли присъствието ми около себе си?
Често повдигам тънката дантелена завеса
пред чувствата си
и ги оставям да се реят дълбоко,
да те търсят и намират,
макар и само в окованите спомени.

Понякога толкова те желая,
че губя представа за всичко и всички,
които обикалят около мен като гладни кучета,
готови да се нахранят и с една моя троха,
ако благоволя да я откъсна от себе си.
Разкъсвам се от мисли,
раздират ме желания
и в тях си ти.

Понякога те виждам толкова ясно,
че очите ми се насълзяват от взиране
в твоята посока.
И нищо не може да спре погледа,
станал остър като бръснач, режещ
всяка изпречила му се повърхност.
Преодолявам прегръдките на време и пространство,
за да съм с теб.

Понякога, само понякога
решавам, че не ми се живее без теб.
После се будя от грачещия часовник
И позволявам на времето да продължи своя ход.
По посока напред.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.