|
Тема |
Песен [re: reader] |
|
Автор |
kлapиc (небе мрачно) |
|
Публикувано | 29.11.04 21:55 |
|
|
А помня, че беше от камък
сърцето.
Нали то приютява душата?
Разбудих преди време в мене
детето.
Спасих го от сънища, каменни клетви,
от кошмари безсънни
и мраморни гробове.
Избавих и себе си
от сини морета,
от огнени пламъци, плаващи пясъци
и обич,
и обич безкрайна.
Изплувах полека, от дъното приказно
от морското дъно, с океанските дарове,
удавена се тихо, възкръснах улисана,
в ежедневните смърти, в съдбовните зарове.
Играехме табла на живот и на смърт
със нея - Съдбата
дето хвърляше чифт.
Спечели ме тя, спечели бързо играта
наградата беше
парче от сърце.
Облаците...Тези цветни дъждовни мечти...
|
| |
|
|
|