омразата...

усещам плахите й стъпки
като ледени иглички
във врата ми сутрин
или вечер, когато тичам към къщи
усещам стрелите й
във сърцето си нощем
когато затварянето на очите означава
малка смърт от удавяне в сълзи
малка смърт от задушаване в безсилие
и самота
усещам омразата подло да се промъква
зад параваните на всяка любезна усмивка
получена от хора, които не знаят
или не искат да знаят
или не могат
да знаят
усещам как се сгнездва на топло
в сърцето ми
бавно и полека се сгушва там
птицата носеща на крилете си спомени
омразни са ми тези моменти на малодушно безсилие
когато се боря със себе си
и не се побеждавам
поредната битка загубена
в невъзможността да реша
теб ли мразя или себе си?

Облаците...Тези цветни дъждовни мечти...