една песен на БТР. може малко неадекватно в твоя случай, но при мен асоциациите понякога са леко изкривени)

БТР - Спасение

Приятелю, прости ми, отивам си сега
не намерих сили аз да спра.
Ти казваше, аз помня, тогава не повярвах,
че изходът съвсем не е това.

Защо не светят пак звездите?
Защо и слънцето угасна?

Аз изгубих всичко докрай,
остана моята душа,
аз не искам нищо сега -
само нея да спася.
Аз изгубих всичко докрай,
плаче моята душа,
аз не искам нищо сега -
помогни да я спася..."

Човек не може да открие нови океани, ако се бои да изгуби от поглед брега.