|
|
| Тема |
 Без тема |
|
| Автор |
soldier (бореща се) |
|
| Публикувано | 25.09.04 23:20 |
|
|
|
Дъжд
Навън вали!
Бушува в мрака
Тъй яростната сила
на дъжда.
Поглеждам те и
в погледа ти срещам
негаснещата сила на страстта!
Вали, а в моята душа е топло
Защото срещам твоя нежен взор!
Десницата ти нежно ме докосва
и пролетен събужда в мен простор!
Реките топли стичат се по склона
и носят топлината на нощта!
И в тъмнината след пороя
тя влива я във нашите тела!
На теб
Нощта е тъмна и потайна,
а аз отново съм сама.
Дали ще дойде ден накрая
или пък вечната тъма?
Нощта е тъжна и безкрайна,
а аз съм толкова сама.
Къде сега си ти в безкрая
да стоплиш моята снага?
Къде си ти сълзите мои
да пресушиш със нежен зов?
Защо не си до мен във мрака
да сетиш моята ръка?
Че нежността ми е безбрежна,
но нужна ли ти е сега?
Ще чакам аз денят да дойде!
Дано е слънчев и красив!
Ще чакам ти да се завърнеш
защото искам те щастлив!
Обичам те и обичта ми
ще се изправи кат скала!
На бурите да се опълчи
И да посрещне утринта!
Редактирано от soldier на 25.09.04 23:22.
| |
| |
| 
|
|
