|
|
| Тема |
 "Понякога душата ми тежи…" |
|
| Автор |
Sagitta () |
|
| Публикувано | 20.08.04 03:08 |
|
|
|
'Понякога душата ми тежи
и всеки стих попива болка.
Тогава, в очите бездната лежи
и почвам своята душевна обиколка.
С въздишка лекичка навивам
на спомените нишчицата тънка.
До блясък мечтите излъсквам
да светят до последната си брънка.
Отварям скрина с летните усмивки
и дълбоко заравям ръцете,
за да попия с всичките си гънки
аромата им на разцъфтяло цвете.
После,
припряно избърсвам сълзите.
Бърз поглед, дъх дълбоко поет.
В шепи свивам мечтите
и хуквам отново напред.'
...............
'В здрача на нощта, самотния,
приседнахме със болката ми стара.
Аз тихичко запалих си цигара,
а тя с душата ми се скара.
Защото Той ни целуна .
Тогава болката в мен изпищя.
А душата се сви, задуши я,
да не чуе някой случайно вика.
И надянала стара усмивка,
понадигнала леко брада,
хванах първата, сляпата уличка,
ала с твърда стъпка по нея вървях.
И защото съм мъжко момиче,
и защото очите ми сухи са,
и съм вечно с усмивка закичена,
никой за теб, моя болко, дори не разбра.
А сега сме приседнали в здрача.
Душата ми тихичко плаче.
Аз пуша цигара, а болката...
Болката в мене заспа. '
| |
| |
| 
|
|
