Лунна светлина като бяла мъгла
към земята плавно се носи,
лъчи и звезден прах...
мечти,копнежи и скрити радости в сърцето,
очистващи от всеки грях,
усмихнати следи оставящи по лицето.
Умората клепачите затваря,
след горещ и летен ден,
вратата на сънищата отваря,
за да влезеш през нея със мен.
Светли,необикновено цветни,
изпълват стаята със тишина,
музиката на душата се разнася,
и прогонва всякаква тъга.
Капчици щастие по косата лъщят,
изтощението бавно жилите напуска,
време е цветята да заспят...
Воалът на отмората над тялото се спуска...


Лека нощ!...

/сега,когато пускам темата е още рано,но...прочетете го преди да се отправите към леглото,а не веднага /