Не става дума за намеци.
Връзка от 4 години, с проблеми. Опити за разговор, много опити. Факти.....странични хора с факти и независими мнения. Интереси.....всички водещи към едно единствено решение, което струва маса пари.
За да не се извадят тези пари за нечие здраве, аз бях оставена в девета глуха. Един ден се уморих да го убеждавам, че трябва да се погрижи за себе си. Напуснах го. Оставих всички изследвания, всички разходи от моя джоб, всички грижи зад гърба си. Вече бях ходила при семейството му, при родителите му. За да не извадят няколко хиляди долара, те го оставиха на пътя.

Плаках пред приятелите му, молих се за помощ за него. Не за мен. За него.
Хората, пред които говорих тогава, още помнят. Никой не може да забрави такова нещо.

Никой после не можа да вдигне пръст. Аз направих и невъзможното, за да го накарам да се погрижи за себе си. Не съм виновна, че родителите му не пожелаха да извадят тези пари, за да го излекуват, но имаха пари да плащат за апартамент на дъщеря си. Сега дори неговите родители ги е срам да се появят с обвинения при мен.

Всичко мждувременно остана за моя сметка. Не можах да извадя само тези няколко хиляди долара накрая.

Напуснах го с чиста съвест. Повече от това не можех да направя. Никой не би могъл.

Такъв ли е твоя случай??

Каквото и да даваш от себе си, каквито и жертви да правиш, те са безсмислени. Другата страна очаква, че ти винаги ще плащаш, винаги ще си на разположение. Винаги ще си даващия. Винаги ще има плюшена играчка или ако има криза, някой друг ще я реши.
Без мене.

Когато съм поела конкретна отговорност и ако мога да я нося, ще се скъсам. Но ако някой ще печели точки на моя гръб и ще размива собствената си отговорност в желанието да стане на неговото, то не е познал.