Хм...странно,че точно сега каза дъга.:)Днес написах нещо,свързано с дъгата.
ето част:
"Дъга в чиито цветове потъваше и в чиито граници се губеше.Или по-скоро намираше себе си.
Червеното я сгряваше.
Жълтото я караше да се усмихне.
Зеленото ухаеше на пролет.
В синьото се оглеждаше и виждаше небето."


Не ходи по стъпките на другите,защото няма да оставиш собствените си следи.