|
|
| Тема |
 защо не мога като другите? |
|
| Автор | нeнopмaлнa (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 03.07.04 19:12 |
|
|
|
да се разтопя в нечии прегръдки, да почувствам нежност, щастие, уязвимост отдаденост. задушавам се, като че ли не правим любов ами се возя в претъпкан асансор или автобус и не мога да си поема въздух. ужасът и дискомфортът нарастват с всяка следваща среща . единствената ми мисъл е за бягство. и това не мога като хората...чувствам се смешна и тотално откачена да се обяснявам. държа се отвратително с надеждата, че той сам ще си тръгне. виновно ми е. знам, че не ме обича , но пък се държи мило и ме разсмива. обмислям вариантите за бягство...обикновено измислям "сериозен приятел" за когото съм забравила да спомена...но него не мога да го нараня така. ще реши ,че проблемът е в него.
сега като го няма усещането за простор не ми моси никаква радост...вместо да ми е свободно и спокойно ми е празно, мъртво , безнадежно.
виновно...нелепо. и така всеки път.
| |
| |
| 
|
|
