Знам...


ЗА ВЕЧНИЯ ЛЕДЕН ДЪХ И КРАТКИЯ ЧОВЕШКИ ЖИВОТ
На Еверест

Искам да ти изпея една тъжна песен:
песента за краткия живот на човека,
за хилядите изгреви и залези,
които не виждаме,
увлечени в гонитбата на недостижимото.
За хилядите мигове на щастие -
искри в тъмна нощ,
от които се пазим да не изгорим..
За златния пясък, който изтича
между пръстите ни в очакване на
големия безценен камък,
превърнал се във въглен
в нагорещените ни длани.
Прощавам ти, макар че съм зъл...
Заради това, което ни даде,
Макар че много повече взе.
Пращавам ти, защото не можем без пристан
в живота прелитащ край нас.
Прощавам ти, защото нямам смелостта
да забравя.
Защото мога да преживея всичко...
но никога същото отначало...
За това искам да ти изпея една тъжна песен,
песен за краткия човешки живот -
слънчев отблясък по леденото сърце
на вечния връх.


Людмил Янков
Базов лагер, 11 май 1984 година.



Темата стана за Христо Христов, Вторият Христо. Ала бележките са писани, когато експедицията ни още се разхождаше по "къси ръкави" в ABC...

Завиждам само на тези, които са умряли за идеала си, за народа си, за свободата си, за мечтата си. И на тези малцина умряли за да защитят нечии други свободи и мечти...те са светците на този свят.


поздрав
Ясен

Красотата ще спаси света...