|
|
| Тема |
 Началото... |
|
| Автор |
lusinda (unreal) |
|
| Публикувано | 20.05.04 02:18 |
|
|
|
Можеш ли назад да се върнеш... да намериш онзи преломен момент?
Там някъде, дето на двамата беше ни хубаво, гледахме заедно, но в различни посоки... докато не прогледнахме и тогава видяхме се...
Помниш ли чувството, с което ми каза /по-късно/, че от любов мен ще побъркаш... а аз вече бях луда по теб?:))))))
И досега - две деца във гората, за ръце щом се хванем, вървим... и през мрак и в прозрачно-кристалния ден - щуро и смешно, щастливо и топло, все така ни е хубаво - заедно с теб.
А когато не можем със думи да изкажем това, що бушува у нас... ето, устни целувам, гушкам те нежно и смях
на талази се носи и стискам те пак. Все не искам да те пусна, все няма как... хей, мишленце игриво :) Пусни ме, че после измъкване няма, не и отново, не пак.
Лека нощ, и да спинкаш спокойно, че на другия ден, аз ще бъда до тебе - вече знам... не всяко начало съдържа и края. Лека нощ...
| |
| |
| 
|
|
