|
|
| Тема |
 Стара песен |
|
| Автор |
Smile (мълчалива) |
|
| Публикувано | 30.04.04 11:42 |
|
|
|
Толкова често сме разделени,
толкова малко стоиш при мене -
сякаш съм либе хайдушко,
сякаш те викам с листо от круша,
сякаш след боя при мене се връщаш -
с кървава ръка да ме прегръщаш...
В тоя град, бляскав и мрачен,
сред фарове и очи вторачени,
ние се срещаме от път задъхани...
И върху камъка никнат здравец и мъхове,
горски пилета пеят по жиците
и ме стяга тежката ти десница,
и сме сам сами навръх Балкана -
страшен хайдутин с хубава Стана...С.Пенчева
Май всяко поколение се сблъсква с едни и същи проблеми, м?
Редактирано от Smile на 30.04.04 11:48.
| |
| |
| 
|
|
