интересното около тоя текст, за който ти говоря е много, но нещо беше впечатляващо

значи аз този студент го виждам на една спирка и той ми казва:

-Виж какво хубаво нещо ми попадна днес, прочети го-даде ми листите и се качи на автобуса

естесвено, че бях впечатлена от текста. Тогава живеех на общежитие и се събирхме най-редовно един куп народ в стаята ни и като им кажа, че имам нещо много хубаво за четене( а тогава почти всичките ни разговори бяха за любов, секс и учене) и всички искат да го прочетат

ама аз не им го давах, карах да се угасят лампите, оставахме само една , те млъкваха и аз започвах да го чета

със 100% самочувствие, че много добре рецитирам и това нещо прочетено ще си загуби от стойността, трябва аз да го издекламирам

и го правех много хубаво според мен и всички биваха страшно впечатлени и доволни и замислени....


обаче, обаче, обаче

един път, на един купон, на компанията на същият този студент, където всички бяха също студенти по театрално майсторство, става въпос за този текст

и един мъж, взе и го прочете


уааааааааааааааааааааааааааааааааааааааууууууууууууууууууу

колко различно звучеше

...ами текста си е мъжки


closer than appear

Редактирано от Lora_C на 15.04.04 18:14.