|
Затвори очи и се опитай да си представиш ...
Лято е ... горещо...свечерява се. Ти си на пусто шосе, асфалт, прах ... тежко е. Боса си, опитваш се да вървиш, но асфалта ти пари под краката.
На небето, някъде далече, плува бяло облаче. Виждаш само бялата линия по средата на пътя и се опитваш да я проследиш ... въздуха трепти, сещаш се как, нали?
Осъзнаваш, че насила искаш да откъснеш погледа си от бялата линия ... поглеждаш наляво ... безкрайност ... трева, някога е била зелена, но сега е златна, суха и мъртва. Опитваш се да намериш красотата й, но не успяваш. Просто в смъртта няма красота ... ужасяваш се при тази мисъл. Извръщаш глава, погледа ти среща отново бялата линия, но не се спира там. Продължаваш да извръщаш глава, поглеждаш от другата страна на шосето ... вече почти е мръкнало ... поне така ти се струва. Вдигаш поглед нагоре, но не успяваш да намериш светлината ... вече не е само едно бяло
Облаче ... вече тежки, сиви, гъсти облаци са скрили слънцето. Усещаш как едва си поемаш въздух ...
Задушно е. В далечината виждаш езеро, голямо езеро ... зад него хълм, открояват се короните на дърветата.
Тръгваш към него, започва да вали. Едри капки, тежки, летни. Започваш да вървиш по-бързо.
Изведнъж, зад езерото виждаш нещо да се движи. Силует. Осъзнаваш, че върви към теб, без да знаеш защо.
Тичаш, все по-силно. Вали, летен дъжд. Мокра си. Но вече не е тежко. Вече лесно изпълваш дробовете си с въздух. Имаш чувството, че летиш, едва докосваш земята ... Стигаш до брега на езерото. Водата е тъмна, дълбока и красива. Виждаш отражението си в нея ... виждаш усмивката си. Поглеждаш напред ... вече не е силует ... мъж, който също тича към теб. Красив е … мислиш си, че винаги си мечтала да срещнеш такава красота ...
Спираш, затаяваш дъх. Той също спира. Ако протегнеш ръка ще го докоснеш ... но не можеш да мръднеш ...
Улавяш погледа му, а той твоя. Мислиш, че стоиш на едно место, закотвена си, но ... всъщност не - ти си до него, или той до теб ... усещаш дъха му, усещаш пулса и сърцето му. Усещаш топлина ... чувството дори е парещо. Вече не мислиш ... не можеш да мислиш ... вдигаш ръката си и докосваш лицето му. Нещо трепва, трепва ръката ти, трепва лицето му ... Очите ... също толкова красиви, магнетични. Затваряш своите. Пак топлина ... този път устните ... после гръбнака, после коленете ... Красиво е, мечтано е, някак нередно е ... но е красиво !!!
Една мечта, сбъдната мечта ... но все така красива и желана. Една открадната целувка, един откраднат миг щастие ...
… благодаря ти, мила, че ми позволи да си я открадна ...
п.с. тези редове посветих на жена, която беше много специална за мен. но ... беше ...
п.п.с. радвам се, че имам възможността да напиша тази тема във вашия клуб. защото чувствам близостта на хората тук ...
Run, rabbit, run! Don't sit down, forget the sun ...
|
сън ...
