|
|
| Тема |
 брех |
|
| Автор |
arelia (непознатa) |
|
| Публикувано | 27.03.04 22:22 |
|
|
|
какво ми трябваше да погледна календара на стената!- хе- маркерчето още на 1 март си стои Да, де, то някой трябва да го премести, но дали от забързана разсеяност, дали за друго, съм пропуснала..
И като че ли нямам тоя навик. Някак скучно и еднообразно е, представете си, ставаш сутрин и местиш ъъъ....е не мога да се сетя как се казва това дето се мести по календара..ама вие се сещате ;). Или (във филми съм гледала) да късаш изминалия ден и да го хвърляш в коша.
и докато пиша това, ми хрумва да погледан часовниците. Рядко отмерват еднакво времето. Ми да- три часовника - три времена отмерват! а сега де! къде съм! Чудя се аз защо ме е обзело едно такова безвремие, ами то не е възможно хем да съм в миналото (ако гледам този който изостава) , хем да съм в 'сега", хем пък и да съм дори с две минути "напред" (предполага се ,че единият е верен).Но съм някъде там :))
Дали затова на тези дето не си носят хронометъра, им казват щастливци - ами те са си в което време искат. 
Имате ли навика да носите часовник в себе си? Повечето, хм...май всички които познавам като романтични натури , ходят без часовник.
Не обичам часовниците. Не, всъщност ..не ми пречи , когато този , по който се налага да се ориентирам избързва -тогава съм спокойна , че и да се отнеса, ако не аз, то времето ще ме настигне. Обаче какъв смут настава, когато аз трябва да го догонваам :/...оомамммамия...
...така ли се става завършен хаотик- безгрижно разпокъсан и безотговорно непоследователен...във времето..?:/
| |
| |
| 
|
|
