ъхм...
преди час се обадиха...починал тази сутрин...
а аз вчера сутринта го изпратих..
Сега като на бърз кадър ми се връщат елементчета и разбирам защо като пристигнахме всичко беше лъснато,прибрано...,вярно беше намусен, но бяхме му свикнали последните няколко месеца да му е крив целият свят, да фучи и да ругае котката ( а тя му беше любимка )...кой да предположи, че...дали не си е усещал..и си тръгна, за да не ни обърка..
Всъщност ...май въздуха наоколо ми подсказваше , че нещо ще се случи...от няколко дни ми душичката ми се беше свила ине можех да разбера защо, от онзи ден ми беше някак безмълвно....като мъглата навън...
бях спала само 2 часа , но го усетих докато се приготвяше да тръгва. Излезнах.. Отдавна не ме беше наричал 'хлапе', а вчера толкова мило го каза 'какво става, хлапе, заран легнахте, усетих ви'...после набързо даде напътствия какво къде да се направи, докато го няма...уфф
Сега като си помисля , че следобяда му бях ядосана,за една идотия дето беше скроил на яд, само и само да ни е гадно....и ми става адски виновно. дребна работа, дори забавно вече..
А аз го харесвах. Много див, необуздан в яда си...но към мен винаги благосклонен, дори когато му гъделичках нервичките ( ама много сладък беше като се разфучи :), но успявах да го укротя - умираше си за внимание )
Чешит...колкото бесен, толкова и добродушен....стига да успее човек да види детето у него..нищо че живота му беше закалил черупката...

За какво пиша това....и аз не знам...може би за това , че не изпихме по ракия както всеки път...нищо, че додяваше с философстванията си
сега се сещам за един случай, когато , пак нещо побеснял, ругаеше де за каквото се сети, и естествено обърна моабета за това колко сме лоши женските ( мен и котката имаше предвид в тоя момент:)) -маца го тормозеше, че е гладна, а пък аз му се репчех...Но остана като ударен, когато го гушнах през рамо и намигвайки на другите му казах "Ама признай си , че ме обичаш" :)
(не си призна, но кротна;)

ех...защо като си иде човек, остава някакво чувство за нещо недоизказано...неизразено...и виновност, че причината е собствената ни гордост...или..и аз не знам какво е...

а исках на много неща да ме научи...

простете, ако съм ви натъжила...кучето скимти от час, иде ми и аз да завия