|
Днес,връщайки се от този див,див Северозапад,видях щръклица.
Щъркелка,де.
Щър...абе женската на щъркела
Малко се изнанадах,защото наистина им е ранина...а следя редовно като стане това време на годината и не помня толкова раничко...
Та,първите двадесетина,прочели темата,могат спокойно да свалят мартениците-макар и една,при това кротко почиваща в гнездото си,щъркелката,все едно съм я видял 20-30 пъти,за целта специално премигнах бързо,за да има по едно виждане за всички.
Дори за тия, видели темата след 30-ото поглеждане, могат да свалят спокойно-заемам им по един щъркел от следващите ходения и забелязъци.:-)
А сега,да не пропусна да ви разкажа за Минзухарена поляна-намира се на един рязък южен склон,в чието подножие дебнат свирепи катаджии,но по това време на годината и целия наличен състав на българската пътна полиция не може да ми вгорчи гледката-хиляди,хиляди,хиляди-наистина,едно несметно,извънсетивно,немислимо количество минзухари-представете си ги-сигурно има за няколко свята от онези ...като на малкия принц.
Всъщност-това е пролетта-емоциите ми никога не са били в унисон с нея,с тъга отбелязвах с периферното си зрение,спускайки се от северния склон на Балкана,как преспичките оредяват,намаляват и накрая съвсем изчезват.Но красотите и-не пречи да им се понасладя...като безпристрастен наблюдател...
Зимата води обречената си битка само на 1400-1500 метра височина и по-нагоре-двуметровите преспи там я захранват с последни сили,но-......-минзухарите са вече долу и днес бяха цъфнали с хиляди-повече от вчера...
Оранжеви пламъчета.
Насладете се на картината,ако можете да си я представите,защото -признавам-пиша това без грам вдъхновение,бога ми-не го ли сторя днес,могат да останат невидяни,защо таз съдба незавидна оранжева?
Мххммм...асоциативност-като малък имах една плоча....хихихи,сингъл))))-от онези,с големите дупки по средата,дето трябваше да им се слага едно кръгло нещо,чието име не знам,за да могат да се пускат.И едно момиченце,в което бях влюбен,без да съм го виждал-само по гласа... ,пееше:" Ооооооооооранжево небеето,оранжеви децааата,оранжеви...ох...не помня текста... ...както и да е-сещате се...Иииихмм,понеже иде всеобщото прехласване по пролетта,а някои сме си башка идиотчета-отказвам-отивам в лятото,даже съм се засилил към края му-с плодовете и зреещото грозде със Септември и събралите здраве и слъчнице за наесен тела горещи
Търсещи празник в ласка,топлинка, човек или мечта измислена...И без това някаква дълбока част от мен отбелязва наклона на Светилото и Топлилото-точно както в Умиращия септември е...20...някъде там-другото равноденствие.Дори е по-зелено и пролетно тогава от...този все още спящ март...Ама оставете мен и тез нотки,дето се прокрадват резливо-кисели,като пресен зелев сок:-)))-радвайте се на пролетта-давам ви онези минзухаривсички-и един не ще оставя за себе си...и-знаете ли,днес спрях,и ...исках да си взема да прехвърля няколко на поляната пред блока,но...отказах се,слава богу-едва ли щяха да се аклиматизират-просто ще залинеят и ще загинат далеч от родната полянка.
Следобед едно приятелче спомена нощното небе-да,не го бях виждал така лятно от септември-хиляди звезди-няма нищо подобно в и около големите градове със техните светлини...Усещането за странно несъответствие се създаваше основно от един топъл западен вятър,толкова постоянен и равномерен,че след десетата секунда свикваш с него,без пулсацийка,без трепване дори...Ех,защо не е лято...вече...Докато дойде,душата вече ще копнее за аромат на дюли,мушмулки и есен !
Не ме корете,де.
Ммххммм..едно и е хубавото на пролетта-дааа,Ясенееее- има череши,идеите за черешавост започват вече да се будят в пъпките на младите черешови дървета,усетили плътно доближилата граница за старт на вегетацията им температура...ами да-снощи във Видин температурата не слезе под осем(вятърът)-тооо...летни вечери има,дето биха се зачервили от срам при това топло квазипролетно и пост-зимно предизвикателство! ...
И макар да създава чувство за безвремие някакво този зимен пейзаж,изоставен от зимните стражи-пейзаж все още почти без зелена тревичка -туфите на киселеца дори едва едва се подаваха от калната и мръсна следзимна почва....все пак-иде,чувства се...радвайте се,де...лошо няма...хайде-довиждане до май-него не си го давам-ех,знаете ли какви гъбки растат тогава....башка ягодите и черешите-молете се само април да не забие някоя отвратителна слана -както стори на два пъти преди години две-три...
Кайсиии,доядоха ми се кайсии!
Ех!...
|
Сваляйте мартеничките!
()
