Смени ме с друг..сега повика ме да спра..Защо?Нима не дадох всичко аз от мен?..Нали те обожавах,сърцето си ти подарих..какво желаеш още?..
Целувах те нежно
казваше че друг,не го е
правил.
прощавах всички
твои грехове.
Казваше че друг
не би простил.
Защото те обичах...Сега за мен остана само спомена...и..болката.Изгаряща ме жестоко..с твоята ръка..
Още помня твоите
нежни ласки
как с косите си
покриваше ме цял
целувките,и
страстта на нежното ти тяло.
Още помня..дано ноща да дойде скоро..дано изтрие този спомен.
Дано...


Само в смъртта,има живот.Само в мрака,светлина.Само в мълчанието,слово.