А как ли ме намери,в моят сън?....Когато нейде изоставен бях....Сънувах във сънят си как галиш други....и как му шепнеш нещо,от дните наши преживяни...нещо на мен което си шептяла...Защо на друг разказваш нашата приказка?И той ли те гъделичка сега с твоите коси?...Виждам твоят силует в отражението на тъмното стъкло...с мисълта си ръцете твои аз преследвам.Докосваш го,галиш...голото му тяло....както мен....Но зад стъклата,вятърът ми нашепва твоето име,снегът със бяла пелена,покрива вече твойте стъпки......Няма те ...разтопи се като снежинка в тази зимна нощ...А аз..избърсвам една превърнала се в лед сълза,и се обръщам...Не бе сълза това,снежинка просто падна върху моето лице...Тръгвам си...а твоят смях ме следва...И със стъпки върху девственният сняг,изписвам твойто име...Знам тази нощ за сетен път те виждам...дочувам твоят смях...и косите ти със поглед галих....С ръка изтръпнала от студ запалвам последната цигара..другите ...изпушени лежат под прозореца ти тъмен...Едно едничко нещо знам,за мене тази нощ ще е последна......

Само в смъртта,има живот.Само в мрака,светлина.Само в мълчанието,слово.