|
"6-ти юли, сутринта
Мой ангел, мое всичко, мое второ аз..
Пиша ти само няколко думи днес, при това – с молив – твоя. До утре едва ли ще успея да уредя квартирата си – какво безцелно губене на време... Защо е тази дълбока тъга, когато необходимостта говори? Способна ли е любовта ни да устои, освен чрез жертви, без да изискваме всичко един от друг? Можеш ли да промениш факта, че ти не си напълно моя и аз – напълно твой? О, Господи, погледни навън – към красотата на природата и успокой сърцето си с това, което трябва да бъде – любовта изисква всичко и при това – напълно справедливо – за мен – да съм с теб, за теб – да си с мен. Но ти толкова лесно забравяш, че аз трябва да живея и за двама ни..Ако бяхме заедно, ти повече нямаше да чувстваш тази болка...
Пътуването ми беше страховито – успях да стигна тук едва в 4 часа сутринта. Поради липса на коне пощальонът избра друг маршрут, но колко ужасен беше той – в предпоследната станция ме предупредиха да не пътувам нощем, плашиха ме с гората, но това само ме направи още по-нетърпелив. И – разбира се – сгреших – колата се счупи на окаяния път – кален селски път. Без помощта на пощальоните, които пътуваха с мен, нямаше да успея да се измъкна от калта. Естерхази е имал същата съдба на този път с осем коня – а моите бяха четири... Въпреки всичко, това ми достави удоволствие, каквото винаги изпитвам, когато успешно преодолявам трудности.
А сега бързо да мина от външния към вътрешния свят...Със сигурност трябва да се видим скоро - тези дни, още повече, че не мога да споделя в момента мислите, които ми идваха през последните няколко дни за моя собствен живот – ако сърцата ни винаги бяха близо едно до друго, те никога нямаше да ме споходят. Сърцето ми е изпълнено с толкова много мисли, които искам да споделя с теб, о, има моменти, в които започвам да мисля, че думите не значат нищо.. Радвай се, остани мое истинско, единствено съкровище, мое всичко, както съм, аз за теб...Боговете ще ни изпратят останалото, такова каквото е нужно.
Твой Лудвиг
Вечер, понеделник, 6 юли
Ти страдаш, мое най-скъпо същество, току що разбрах, че писмата трябва да се пускат много рано сутринта в понеделник и четвъртък – единствените дни, в които пощенската кола заминава за К. .. Ти страдаш...Ах, където съм аз, ти си там с мен. Аз ще направя така, че да можем да живеем заедно. Какъв живот е този !!! без теб – преследван от добротата на хората тук и там – която заслужавам твърде малко – също както не заслужавам и това – унижаването на човек от човека – боли ме... и когато мисля за себе си като част от вселената – какво съм аз и какво - Той – този, когото наричаме най-велик – и въпреки това – ето тук е божественото в човека... Плача, като си помисля, че ти вероятно няма да получиш вести от мен преди събота..Колкото ме обичаш, аз те обичам повече. Никога не се крий от мен – лека нощ, трябва да се изкъпя и да лягам..О, Господи, толкова близо и в същото време толкова далече...Не е ли нашата любов истинско божествено творение и същевременно здрава като небесния свод?
Добро утро на 7-ми юли
Макар и все още в леглото, мислите ми вече летят към теб, моя Безсмъртна любима, тъжно и радостно - в очакване дали съдбата ще ни чуе. Мога да живея или само с теб или изобщо. Да, твърдо съм решен да се лутам далеч от теб само, за да мога после, политайки в ръцете ти, да се усетя истински у дома - при теб, да изпратя душата си, обвита в теб, към полята на духа, да, за нещастие така се налага – ти да си по-въздържана, като знаеш моята преданост към теб. Никой друг не може така да притежава сърцето ми – никой – никога! О, Господи, защо трябва да сме разделени от този, когото толкова обичаме?
В момента животът ми във Виена е жалък. Твоята любов на момента ме прави едновременно най-щастливият и най-нещастният човек на земята – на моята възраст имам нужда от спокоен тих живот – а може ли да тъй при нашата връзка?
Ангел мой, току що ми казаха, че пощенска кола тръгва всеки ден – поради тази причина трябва да приключвам веднага, за да може да получиш писмото възможно най-скоро. Успокой се – само чрез спокойно обмисляне на нашето съществуване можем да постигнем целта си да живеем заедно. Бъди спокойна, обичай ме, днес, вчера, какъв ужасен копнеж по теб, теб, теб, мой живот, мое всичко, сбогом! О, не спирай да ме обичаш, никога не подценявай най-преданото сърце на твоя възлюбен.
Винаги твой
Винаги моя
Винаги заедно
..."
Това е едно от най-уникалните писма, писани някога в историята на човечеството. Защо ли? Ами вижте и почувствайте сами... Написал го е един музикант. Обектът на тази страст никога не е получил писмото. Никой никога не е разбрал и няма да разбере със сигурност до кого е било отправено то.
Това е красота, създадена с един молив и много чувства. Грабва ме веднага...
Това е послание - отпращам го до човек, който (много се надявам) ще го прочете и разбере. Опит да нарисувам всичката любов, която неканена намери убежище в сърцето ми. Молба за прошка същевременно.
Това е причина - за музика, за творчество, за крясък от болка и липса.
Това е моят подарък за всички вас тук и извинявайте, ако текста грубее - така и не го намерих на български, та се наложи да го превеждам.
Бъдете поне толкова красиви...
If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.
|
Безсмъртна любима