|
Не знам защо тая пролет ми въздейства по този меланхолизиращ начин.Всъщност,досещам се,но причините не са изцяло в моя власт,даже хич...и само пасивно се опитвам да насочвам русълцата на спомените.
" Пиротска"-малко след базара Д.Петков-минавах оттам и -пак един пес,ала сега де-меланхолизиращо,вижте !
хихихи....
Двор,и вътрешен път -20-метров ,водещ до гараж навътре в двораПод входната врата-изкопана дупка.Под която да се провре средноголям пес.Не се сдържах-прихнах-невероятно дебел,чиссссто бял безпороден домашен пес се мъчи да мине през нея.Примъцва чак от усилията,защото очевидно дупката е дълбана или от по-малко куче,или от самия него в далеч по-вталени времена-по едно време застана нанийде-извит като дъга и безпомощно махащ с предни и задни лапи.Явно не му бе за пръв път-все пак успя да се измъкне,тъкмо когато и аз потеглих-онзи се изтръска с достойнство -знаете оня невероятно сладък начин,по който го правят кученцата и се запъти нанякъде.
Въпросното братовчедче-бозайниче ме отвлече от следни те мисли-
Спомен.
Помня хиляди хора.Хиляди места-най-различни места и най-различни хора-толкова различни един от друг,че...не е за вярване.
Дали е от пролетта?Дребни епизоди-етюдчета,част от тях ги няма,част от тях не са и на тоя свят вече,а част от последните съм погребал лично.
И все пак-бях чел,че макар и да няма задгробен живот(тъй искам някой да ме опровергае !
 ),хората живеят още 50-60 години след смъртта си-в мислите на своите близки и познати-по начина,по който са запомнени,с думи,дела и присъствие...
Потопете се в това -като атмосфера:
Елхово-началото на деветдесетте,ама съвсем началото.Бях там фазанче втора година-ненавиждани и от войници,и от офицери-по различни причини,които нямат значение за този разказ.
Капитан Таню Маймуната.Странна личност.Висок близо два метра,заради личностно-поведенчески особености бе наказван ,понижаван и накрая забутан на някаква "на доизживяване" длъжност в Полка -имаща по-скоро незначително...значение...подробности-маловажни.С една дума,макар и капитан,Таню бе последната дупка на кавала.
Утешението,че по време на война ще стане истински комадир на батальон бе по-скоро едно утешение и нищо повече.
Имаше страховити белези на лицето-от шарка,ножове,или бог знае какво още...Имаше една жена ,висока почти колкот него-рядко можете да видите жена с толкова перверзна и РАЗВРАТНА физиономия.Хищна.Търсеща.Типична...
Всички мразеха фазаните,но Таню ги мразеше повече от всички-преди година или две,бе уловил един от нашего брата с жена си и оттогава стигаше и до извращения,за да изрази тази си омраза.
Таню...))много антипатичен тип-толкова божествено антипатичен,че чак индуцираше симпатия.Дори Бай Гати-имаше тема за него моя-ако помните...странеше от него.Всички страняха,веднъж по някаква причина се наложи да му съобщавам за ...нещо,нареждания отгоре.Оказа се в депресивна фаза,проклетия му откачалник  Извади собствения си Макаров и го насочи към слепоочията на пишещия тия редове..." Фазан-вика-вие що сте такива боклуци,бе ?
За уточнение.Не повече от няколко пъти ...през не дотам дългия си живот,се е проявявала...тази ми черта на характера-безмерна,необуздана ярост...за всички тия случаи след това съжалявам,най-много за последния-в началото на Януари тази година...да не ви занимавам с глупости...Казах му-може да съм боклук,бе ,Таню,ама не съм...жена ти аз.А ти май си по-голям ...
Не ми мина живота като на лента-измислици са това,но онова блажееено спокойствие,което ме обзе тогава -още ме грее.Спомняйки си.
Няма поука.Далеч съм и да се сравнявам с Димитри Иванов и неговия неподражаем стил.Но ми харесва-тези епизодчета инак биха заминали в небитието,а така-усетете-двама луди-единият напълно,другият уж не съвсем-,но заедно с жегата,прахния следобед летен и едно отишло си време-защо да не покажа на няколко симпатични особи тази картина ?
....
Спомен:Баба В.
Ако някой някога ме е обичал истински и безкористно-това бе тя.Фаворитно внуче-признавам,може би клетата ми сестричка(ей,ако четеш това,не се сърди-прехвърлям ти излишъците ! Чаках с нетърпение преди ...ваканциите-броях обратно дните на оставащата учебна година-знаете как е на село при баба и дядо.
И сетне-наложи се да я возя,напредналата ужасна болест вече рушеше личността и-болката, ...съветвам ви-никога не я подценявайте-дори и след само 2-3 месеца боклка-физическа,или по загубен човек...близък,любим ...или просто приятелче,с което вече не си пишете-все едно по каква причина...Тя Ни променя-постепенно,повче или по-малко,за добро или за зло...
И сега ме е страх ...да преминавам покрай местата,където се налагаше да спирам,за да си поеме дъх-прекрасни инак кътчета природни...Господи,как бих искал да Ви заведа там-на някое от тях-извинявай ,Леос,за използването на твоята фраза,но усещането е неописуемо по друг начин !
Нея вече отдавна я няма.10 години.
Вчера пък покрай мен мина един друг приятел от онези години-прекият ми началник по време на описвания период-не веднъж ме е вадил от ареста-Капитан Полковой Разведки К.-един пич,от чийто тип ,ако притежавахме повече в състава на нацията и на територията на татковината,бихме били много,много по-добре,вярвайте ми.
Стана дума за Таню-починал отдавна.Алкохлизирал се.Малко след него и жена му.Или преди-все едно.
Късчета,късчета от друго време-мислите ли,че имаме дълг ...знам ли-задължение...към Нямащите Ги вече?
А дали-там ,на топлия пясък,на чиито хълмове сега става най-хубавото вино,в лятната жега ,къпещите се врабчета в прахта-стават ли по-живи Баба В,малките момчета и момичета,зацапани до гушка в прахта гореща и къпещи се в Реката...Дали Съществуват ?
Дали е реалност безгрижието на дните...някогашни,дали живеят своя си живот Аз,Ти,То ,ТЯ .ТЕ.
Живи ли са спомените?
Стават ли по-живи,четейки ,пишейки,спомняйки,или просто -драпващи с мисъл по тях като с котешка лапичка с прибрани ноктенца...
Защо написах това?
Откъде да знам ?
Приятен ден,приятели...
Редактирано от Kupo на 11.03.04 15:07.
|
Отиват си...понякога.
()
