Настъпи ново утро..ден изпълнен с радост,и мъничко тъга....
Тъга по отминалата нощ...по теб..по твоят... или моят сън.
Но защо те намирам...само нощем?Нима само тогава виждам твоето...
..нежно сияние...а дали това не е само отражение на....моето излъчване
......или само....не знам,не ...сега избяга....за да ме запазиш...или
те е страх от самата теб?...а може би от твоите кошмари бягаш...
...но кристалът,той е толкова твърд....Не мога...не мога да го махна...
А съгурно със нежност само,трябва да опитам...Тогава...сигурно
...ще докосна косите ти,ще те целуна....и....защо отново бягаш?
...Косите ти...още помня тяхното ухание,как ме гъделичкаше със тях....
Но в идващата нощ ще остана отново само със спомена за тях....
...за твоите целувки...от предишният живот...дано да има ново утро,за нас...за теб...и тази нощ ще се опитам да отворя...да те взема..и да избягаме нейде ...
където ще сме само двама........