....Ключът....аз....аз го загубих....
не си спомням...не помня...а може би съм го скрила...и ме е страх
Страх ме е да не би ако.....ако отворя врата всичко да не се окаже една.....химера...илюзия.....и...и да не би....няма значение.....
Ти си при мен сега...говоря ти и най хубавото е че ме чуваш....въпреки кристалната стена....Долепям се до нея....дъхът ми замъглява силуета ти....ти си до мен....с мен...в мен... като кръвта без която не мога да живея.....Вля се и сега...без теб не мога да....усещам....
Заставам гола пред теб...косите ми са припепнали по лицето....колко хубаво ще бъде ако...ако можеше да ги....погалиш...за да пораснат...да бъдат дълги ...само за тебе...И да знаеш че ти ще бъдеш единствения който ще ги вижда разпилени по възглавницата.....
Това моя сън ли е или твоя?... Ако сега...ако сънувам....душата ми прави любов с твоята.....
Не ме събуждай...не и преди да си ме целунал....и докоснал....
Искам да съм скулптор.....да затворя очи и да изследвам лицето ти само с пръсти....челото...очите...извивката на устните когато се усмихваш...искам да те докосна... да те пресъздам...да те изваям от усещания....ала ме е страх че....когато отворя очи ще се окаже че само вятъра си е играл с мен и подигравателно ми шепне....: "Ти пак си сама"
...и тогава тъгата расте....И аз ставам болна от мисли...за теб...дали или не...има ли те или си само огледален образ на моето спасение....?
...Страх ме е от теб....страх ме е...ами ако....ако видиш истината....за мен....
Дали....Ще ми простиш ли? Аз...те предадох...
А исках да съм само твоя......единствено и само твоя....като душата ми...
ти я притежаваш...не не...тя е част от твоята....
...А аз....прости ми....искам да....
Аз сама се затворих тук...между тези кристали и решетки....
Защото не заслужавам да....бъда с теб....
Прости ми.....толкова исках да те помоля за това....
Докосни ръката ми през затвора който сама изградих.....Дочувам как шептиш....
"Шшшт...това е било само кошмар.....шшшт...само кошмар.....