|
Тема |
Разказ за НЕГО |
|
Автор |
Smile (мълчалива) |
|
Публикувано | 18.02.04 11:16 |
|
|
Видях го случайно. Както ми шареше погледа насам-натам и изведнъж привлечен като електрони от магнит се спря точно на него.
И тогава се случи. Бях разтърсена из основи. Ядосана бях, че се влюбих като ученичка в студент, а още повече се ядосвах, че позволявах това да ми се случи въпреки опитността ми.
Водена от желанието – единствено то ме изпълваше, а разума беше отишъл да търси помощ навярно – минах уж случайно край него и чух как един младеж го представя. Името му беше много благозвучно, някак си религиозно...или пък езическо?!
Няколко нощи не спах! Не можех да позная себе си – да се влюбя така!!!
Невъздържаността ми ме доведе до там да издиря интернет-страницата му и дълги часове да се наслаждавам на снимките му – имаше няколко и го показваха в различна светлина.
Лошото стана когато Смайлов заподозря нещо. Гледаше ме подозрително и аз (след като приспах децата за да не стават свидетели на емоционалните ни изблици) – неспособна да задържа бликащите като Ниагара чувства вътре в мен – му казах. Той ме погледна тъжно със синьо-зелените си очи и попита “Сигурна ли си, че имаме нужда ТОЧНО от това сега?” Бях неспособна да отговоря – разума казваше “не”, а чувствата...ЧУВСТВАТА!!!! “Не виждаш ли, че старата любов започна да хваща ръжда”– опитах се да се оправдая.
Той помълча малко, звънна GSM-a, стана и каза “Пак имало авария”. Останах сама. Грях ми на душата, но не мислех за Смайлов и неговите чувства. Пред очите ми беше ТОЙ – ДРУГИЯ с неговата осанка – мислено си представях снимките от нет-а и се ядосвах, че не се сетих да си принтна някоя.
Обсебена съм. Помогнете. Извадете ме от това състояние. Ако трябва ще ходя и на врачка. Не мога да си позволя да го имам точно сега.
С времето болката по него ще отшуми надявам се. Трябва да свикна с мисълта, че няма да го имам в скоро време мечтания хладилник WHIRLPOOL ART-666
|
| |
|
|
|