|
|
| Тема |
 Не знам |
|
| Автор |
Фpъцлa (фръцлива) |
|
| Публикувано | 06.02.04 13:49 |
|
|
|
дали тази тема е за тук , но мястото ми се стори подходящо 
Преди ден се върнах от командировка. Гнус - кофти пътища , изнервени клиенти ...На връщане реших да мина през Трявна.Забих се в местната църква. Някакво странно атавистично чувство ме поведе натам.Купих си свещички -нарекох си ги за каквото се сетих. Запалих за здраве, късмет ....за едни само мои си наричания 
Не вярвам в Господ. Не знам защо го направих...
След минута - две при мен дойде свещенника. Мъж на видима възраст 55-60 г.Разказа ми за църквата , за иконите .....и така , между другото спомена , че е свещенник от 3 години. Срам , не срам - любопитното си е любопитно , питам :
- А какво правихте преди 3 години ?
Та като се започна един разказ -разкри си душата. 30 години бил лекар. От дете мечтаел да бъде свещенник.Изровил някакво старо кандило , намятал черното палто на баща си - наместо расо.Споделил с баща си и бил деликатно упътен да си промени намеренията.Изучил се , лекувал хора цели 30 години. След това събрал сили и завършил задочно Семинарията - на 50 годишна възраст. Сега е намерил покой.Питах го дали съжалява за нещо - изгубеното време , мечтите , виденията нощем , за смирението и подчинението , за нещо - каквото и да е то.Отговори ми простичко - НЕ.
Тази малка човешка история ме разтърси.Не вярата в Бога и т.н. бла-блата. Замислих се ... за предопределените пътища , желанието и вярата , но в себе си. За широката балканджийска душа на този човек.За усмивката в очите му , топлотата , сиянието около лицето му.
Фръц , фръц
| |
| |
| 
|
|
