Да, ако бях успял да излезна навън, сигурно щях да разбера, че е пролет...

Любовта (ако се базирам на твоите думи, Горско момиче) е способността да подариш Любимия на целия свят, да го интегрираш в Живота. Жертвайки себе си, за да пробиеш път за този, който обичаш...
Спомням си един стих на Милтън от Изгубения рай: "Единствено за Бога той, а тя за Бога в него". Малко патриархално, малко отживяло (Бог е жена!!!), но добре се вписва мисълта ми край тези думи величави, да!

Катериците имат остри зъби бях чувал Но кой ти каза Горско момиче, че съм бил влюбен? Казах, че я обичах и още я обичам...отдалеч. Ухапа преди да разбереш
Не, не съм Овен. И гледам да нямам нужда от хора, от жена! Защото нуждата е много лоша причина да бъдеш с някой. Както и страха да не останеш сам, влюбването в нечия любов, но не в човека, нуждата да бъдеш влюбен и прочие лоши причини.

Прибирам си меча Мир?!!


И тайно ще си призная, че голямата ми Любов е природата и надзъртащото из нея лице на Мистър Бог. И "тук и сега"! Обичам, когато има обект. Не унижавам тези, които обичам чувствайки липсата им. Нито себе си. Защото каква би била тази обич или даже Любов, за която няколко километра са непреодолима стена?!!

Хубава вечер, желая!
Ясен

Красотата ще спаси света...