Да ти изброя по-хубавите работи. Сладолед (сметанов), бира (пиринско), безкрайна пътека (пиринска), езеро (пиринско), панорама (пиринска) и др.
Обичам и да чистя параклиси от тоновете боклуци оставени от богомолците, дошли да почетат Светинята.
Но, да, спомних си пълнолунието и заоблените и най-женствени родопски простори. Сякаш имаха собствена светлина. Обикалях там от 20 дни, но чак тогава изпитах чувството за пълно сливане и отдаване на тази мека, нежна магия - Родопа.
Гледах, дори не с очи, небрежно прехвърлил ръка през рамото на спътницата си. Придърпал я към себе си, исках да споделя промяната, която настъпваше с всеки следващ наплив на Красотата. И бях толкова с нея и толкова празен, и толкова сам...
Спомних и преди това, преди тя да дойде как ни духаше топлия вятър през нощта и как гледахме далечното зарево на яростната лятна буря така уплашила низината. Мислех си и за момичето, което така обичах и което така не ми липсваше. Мислех, че и тези, страхливите, в долините заслужават потопа. Защото бягат от високото и го заобикалят.
Хех, дали щях да бъда по-добър, по-голям, по-истински, ако момичето ми бе тогава с мен. Дали щях да изпитам страх, че ако тази буря, тази мокра нервна яростна грамада дойде при нас, ще имаме страхотни мокри чували и ангини. И самият страх от ирационалното в бурята.
Не си спомням добре вече. Просто си мисля, че ми писна да спя по хижи и че искам звездите отново да ми говорят и да се будя рано сутрин, тогава когато тъмното си отива, за да слушам птиците, които тъгуват за луната, отново забравили слънцето. И после как замлъкват за момент, така изненадани и така зарадвани от техния нов любим приятел - огнения кълбак Какво да сторим. Просто птици.
И ние...просто хора
Хубава вечер, Горско момиче. Дано научиш крилатите на това, което знаеш. Дори да откраднеш радостта ми. Тъжната им лунна песен е най-ярка...
Усмихвам Ти се
Ясен
Красотата ще спаси света...
|