|
|
| Тема |
 отвъд безпомощността |
|
| Автор |
koralain (nenazovana) |
|
| Публикувано | 22.01.04 03:42 |
|
|
|
Любов моя...
толкова съм самотна...
ела..ела да ме обгърнеш...
да почувствам твоята самота, да потъна в твоя мрак...да се загубя в твоята безкрайност....
Заслушай се...нима не ме усещаш? Нима не долавяш стремежът ми към теб?...нима оставам невзрима за твойте желания?...
Наказваш ме с безнадежността от липсата ти...
Погледни ме...вгледай се в чернилката която ме е обладала...и отнела всичко чисто и непокътнато в мен....
Сега след толкова време толкова мръсна и опетнена заставам пред теб готова да помоля за твоята прошка...даряваща ти обожанието което заслужаваш....
Готова съм любов моя..готова да те пусна преди да си дошъл....
Ето.... оглеждам се сега в огледалото на мойте страхове....заливат ме със сухите цветя на отминали видения.....непризвани...да непризвани , обгръщат ме с уханието си на умъртвените копнежи....
Любов моя....толкова съм самотна...
ела..ела да докоснеш душата ми..да я целунеш...и тогава...само тогава...тя ще се яви в твойте сънища...призована...от моята безпомощност...
Прости ми....
| |
| |
| 
|
|
