|
Вижте:
Куче-помиярче притичва по тротоара.Кучето е твърде добре съоръжено за зимата-освен дебел,груб кафяв кожух,някой го е облякъл(! ) в найлоново сюртуче,много добре вързано на две местенца ,което да го пази от мокротата на топящия се по гръбчето му сняг.
Кучето притичва забързано,а аз дори излизам за да го проследя с поглед,толкова е ценно като етюд-то разбира ,хвърля един поглед през рамо,кимва и продължава забързания си бяг!
Гледам снега.
Знаете ли,че ескимосите имат ...колко? Стотина-там някъде-думи,обозначаващи това явление във всичките му форми?
Предполагам,че това е сняг номер 5-бързо трупащ,на парцали ,големи и много,а празните пространства между парцалите са запълнени с малки снежинки-шестолъчни,игли,парчетии и всичко-не остава и един кубически милиметър !Свободен !
Всичко се сипе,мята,върти и суче,а от време на време порив ня вятъра освобождава клоните на дърветата от натрупания по тях сняг и настава истинска снежна вакханалия!
Днес едно много близко същество ми каза,че не обича снега.
Вижте: Асоциация-спомен.
Още съм дете-може би на 6 или 7 години.Пътувайки с баща ми,седя на задната седалка,изведнъж започва да сипе невероятен сняг.Аз давам воля на детската си радост,повече отколкото един зимен шофьор,какъвто се явява в съответния момент баща, ми би могъл да понесе
Той ме поглежда косо и хладно през рамо-аха-да каже нещо.Добре де,хладно,хладно,дотолкова хладно,доколкото може да гледа хладно Най-добрия Баща на света,условно ...това...))))
Едва преди няколко години започнах да го разбирам истински-когато детето в мен все пак остана на заден план...все пак,сега се старая да гледам усмихнато собствените си деца,когато подскачат и се въртят под падащия сняг(ех,знаете как децата правят това-начинът е неповторим и трудно описуем,аз лично не се и наемам да го сторя...хмм...знаете за какво говоря !-въртят се подобно тромави пумпали,разперили ръчички-ТОЗИ начин...)и да се усмихвам...въпреки,че утре ми предстои зимно преминаване на Петрохан с всичките му потенциални прелести...
Вятър.
Особен е тоя вятър.Зъл.Раздразнителен.
Не е като вчерашния си южен събрат-само си представете,по дяволите-преди 48 часа е бил в добрата равна Гренландия,а сетне,заставен да измине над 2-3 хиляди километра,за да се притече на помощ на баба Зима тук в топлия юг !Уморен от път,настроението и поведението му са съвсем разбираеми и не се чудете, че вдругиден,когато сутринта стане минус 15-минус двадесет ще си излее яда върху уши,вежди,пръсти и дръвчета-карайки всичко това да мръзне,премръзва и...
Сетих се-гледах една стара череша-недогледана,полуизсъхнала,мокра от разтопен сняг,покрита с нов и все по-нов...и се сетих-знаете,че дърветата умеят да разпознават хората,а дали усещат нещо ,когато умират ?
Знам как се чувстват те,умирайки от жажда-знаех го,а наскоро прочетох една уникална метафорка,пасваща за случая-както,когато се чувства жаден човек през лятото,изпил прекалено много кафета !
Не ме питайте сега -подробности-знам го със сигурност,че е точно такова .Чувството !
Но за измръзване-бога ми,не зная.Може би има нещо общо с бялата смърт при хората,но мога само да гадая,да гадая...
Нека изчакаме това лилавостудено ядро утре-вдругиден и все пак да не забравяме,че зимата е в правото си,а и тя,както и всяко нещо-си има край.
Поздрав на всички Ледени кралици,навъртащи се наоколо-брюнетки и блондинки,зеленооки и синеоки,топлокафяви и пъстри !
Hoc est vivere bis
vita posse priore frui.
|
Сняг!
()
