|
|
| Тема |
 Пусто и самотно |
|
| Автор |
SABERTOTH (грозен) |
|
| Публикувано | 19.01.04 03:17 |
|
|
|
е в душата ми и до момента не съм намерил нужното лекарство.Всички може и да знаем името му но кажете ми къде расте за да отида да го потърся ако билкарите не са го изтръгнали с корените междувременно... а ако все пак не го намеря просто ще продължавам да живея с пустиня в душата си.Не пясъчна-там поне вирее някое и друго растение.Каменна пустиня в която няма скали, няма разнообразие, няма радост... има само самота и от време на време някое унижение или плюнка във душата ми.Трябва ли да се погрижа душата ми да умре за да мога да живея спокойно този живот?Има ли начин един мъж да може спокойно да заплаче без това да урони "мъжеството" му?Има ли начин една вкоравена от болка душа отново да стане нежна и пластична?Ще престанат ли някога жените (поне повечето) да избиват комплексите си разрушавайки нечий крехък душевен свят?Оправдание ли е незнанието на нещо за болката която сме причинили или са ни причинили?
БОЕЦ мътните ви взели 
| |
| |
| 
|
|
