БЕЗ ДЪХ

Бързане, тичане
и пак бързане.
Самоцел е да стигна целта,
после - следваща,
всички простички
и все обвързани
с ново тичане и бързане.
Изтощително е,
задушаващо,
свръхритмично
и необещаващо
ПОКОЙ.
Душата ми спира на всеки
ЗАВОЙ.
И умира по малко
на всяко
ПРЕПЯДСТВИЕ.
И оздравява на всяко
СБЪДВАНЕ.
За да може
ДА ПРОДЪЛЖАВА
своето бързане.

Обещайте се, но не обещавайте.