|
|
| Тема |
 sамо да споделя ) |
|
| Автор | sagitta(nabyrzo) (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 16.12.03 09:19 |
|
|
|
за първи път от много време се будя с такова чувство...
часовникът звънна (обикновено го навивам за час преди да стана, щото си доспивам поне още час ;) , помня че в просъница го поглеждах през 10-тина минутки, но се обръщах пак...и така докато не ме събуди....някаква песен на Хулио Иглесиас по радиото. ...много галеща, и слух и душа (то май повечето му песни са такива (рядко го слушам)...
Хм, ще кажете , какво от това...да де....но аз не бях ставала да включвам радиото :))...
но приятното ми бе, че ме събуди асоциацията за баща ми...защо ли ...и аз не знам...от много време не съм го сънувала и дори споделях на майка ми, че вече и в сънищата ми липсва....
странно (докато бях още на границата между онова и това измерене;) почти го виждах да усилва постепенно звука и да ми се усмихва.Така правеше и преди, докато бях още ученик-усили радиото в дневната, отвори вратите и отива в банята да се приготвя.Всеки да си се буди.Без стрес. :)
та и днес така - събудих се с усмивка  (иначе не съм от тези дето се радват да станат рано  )
п.с. сега се сещам как е станала работата, да не си помислите , че изпадам в лудости :))
снощи легнах ненормално рано....сега се мъча да си спомня дали съм изключила радиото, но явно само съм го намалила до степен такава, че умората и фученето на компютъра са го задавили...а "постепенното усилване", сигурно е било постепенното ми идване в съзнание :)))...ааа да ,и потенциометъра е за смяна
Е, аз си изпих сока, а кафето после в почивката, че закъсняваам
Лека работа и усмивки на всички
| |
| |
| 
|
|
