|
Докъм 16 часа-температурка двадесетина градуса,приятно.
Сетне-точно за 30 минутки се завихри,зафуча и от 20 стана 10-чудо не невиждано,разбира се,но рядко.
Намирам се на място,откъдето се вижда планината на северозапад от калносиви,мръсносини и откровено черни облаци.
Гледайте по-често тези небесни творения,нямате представа какво изпускате-тези в зенита се движат от юг на север,тези ,ниските-от северозапад на югоизток и сякаш изкачват някакъв баир-мотаят се кълбят се и пуфтят.
Изключая последното действие,откровено вменено им от мен,те наистина се изкачват-по планината от все още топъл въздух и подкрепяни от титаничната ръка на Атлантика зад себе си го бутат на изток(Новаков,до сутринта са при теб! )
Витоша е направо невероятна,предчувствайки бялата си шапка утре(БАС !!! Синьо на бяло !)-там времето е едно-уловено по бели гащи,неориентирано...На северозапад, със свирепа ярост, атакува студеният въздух,а на изток все още пърпорят накъсаните светлосиви облаци на циганското лято...
Рядка картина,повярвайте ми !
Всички имаме сетива за подобни,само се залъгват някои,че нямат...
И-край на усмивките.
С или без тези сетива В. вече никога няма да види нищо подобно.
Днес предиобед той загина в адска катастрофа край Велико Търново.
Няма да ви занимавам с подробности-приятел,няма вина,не е карал дори.
Според мен Господ трябва да забрани смъртните случаи на всички чудесни бащи с две малки деца...и с едно дори...
Оправдава го това,че го няма.
Единствено това.
Седейки в унес ,наблюдавайки абсолютно безпристрастната,макар и величествена прородна картина,чудейки се защо,по дяволите и мъжете не могат да пускат по някоя сълза от време на време...
Малко по-късно-вече Атлантическият въздух избута топлотата на Медитерана далеч зад Средногорие,сърдити,сиви,ниски облаци облазват на някакви десетки метри Софийското равно поле с някаква досадна яростна неохота...забързани на изток по своя си тъмен облачен път...ми се обажда...
Усмихнете се !
Какво ? Неприлично ?? Не смятам !
Обади се един най-добър приятел,за да ме уведоми пръв(е след жена си ),че се чака бебе.
Обади ми се от,може би,най-аристократичния български град,там бе все още лятно,и настроението им -неговото, и на прекрасната му съпруга бе такова-бебе!
Ново човече.
Знам,че е неприлично това,което правя в момента,но ,скъпи мои-няма нито Господ,нито съдба.
Често сляпата случайност ни откъсва от ...какво ли не -любими същества.Любов.Вещи.Здраве.Дори живот ...Но-обикновено можем да вземем нещата в ръцете си-поне за мен това е несравнимо с нищо опияняващо чувство.
Винаги можем да се отдадем,както на безпричинна тъга,така и на ПРИЧИННА
такава...и на радост-а когато си има причина и то такава -...
Лично аз тази вечер ще направя опит да се напия като хората,защото това ще притъпи малко този коктейл от дневности...И понеже знам,че едва ли ще успея...В чест на един отишъл си от живота прекрасен човек.
А в неделя ще се вдигна на няколкостотин километра и ще го направя пак по добър повод-нека бъдещето човече живее трицифрено число години и е по-щастливо от всички ни...
Усмихнете се...или потъгувайте малко.
Приятна вечер...
Редактирано от Kupo на 08.10.03 20:07.
|
Ден като ден...
()
