Чета темата ти, Киро и немея...вярвам че Красотата достига апогея си в смъртта. Сякаш тя е крайната цел на еволюцията и веднъж достигната води Края. Всяка книга на Достоевски тази история разказва и стихове много, и легендите на Толкин, от красива по-красива, и все така скръбни...
Чета и мисля за тъгата. Мисля за онези, чиято тъга извън предела на личното е излязла. Мисля си за тъгата низвергнала хорските проблеми. За тъгата породена от оскверняването на природата. И най-сетне стигам до тъгата, що Красотата възстановява, лекува и приласкава, тъгата, що в божиите очи сълзи извиква...

Красотата ще спаси света...