|
|
| Тема |
 ЛЕБОФФФ! |
|
| Автор | §§§§§§ (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 23.09.03 11:35 |
|
|
|
“Животът е тъма, освен когато има порив.
А всеки порив е сляп, освен когато има знание.
А всяко знание е суета, освен когато има труд.
А всеки труд е напразен, освен когато има любов.”
Дж.Х. Джубран
ЛЮБОВТА – загадка, лудост, пиянство…! Кой ли не е пял, кой ли не е казал по нещо за нея?!… Дали не е затова, защото тя наистина, като че ли, е основният стълб, около който по-вихрено или по-бавно, се върти всичко останало?!… Макар че съвсем не всеки си признава… и съвсем не всеки разбира това…
Дали не е затова, защото без нея човешките желания и страсти започват жестока, изтребителна война помежду си, та човек е разпъван от тях като великомъченик на кръст?!… И точно топлината на човешкото сърце, наречена любов, създава нужната тук гравитация. Почти тъй, както и буйно горящия огън помирява и събира около себе си и най-върлите врагове – за да се стоплят. Дали не е затова, защото любовта е онзи огън, който помирява и събира около себе си, съчетава и опложда всичко човешко? За да стане то единна и здрава сплав, а той – вътрешно обединен и силен човек, способен на най-значими дела…
И какво излиза тогава? Излиза че има два най-важни въпроса, на които всеки човек е длъжен да си отговори най-напред: “Способен ли съм да обичам?” и “Мога ли да предизвиквам обич?”. И отговорите тук неизбежно биха определили откъде той може и откъде трябва да започне решаването на всяка своя задача.
| |
| |
| 
|
|
