|
|
| Тема |
 Re: за "тишината [re: Kupo] |
|
| Автор |
Sagitta () |
|
| Публикувано | 12.07.03 19:39 |
|
|
|
но от оня тишина, която сякаш крещи..."-цитирам прочетено из старите романтични теми  и за миг ми изплува спомен...тази зима в Рила.Бе, май през март беше, но щото ни затъваха снегоходките,та затова казвам зима 
Та, по това време доста ядове ми бяха разяли щита, и се дразнех дори от дърдоренето на колегите,които вървяха напред..Бях си наумила да издебна момент,поне 10 минутки да остана сама...Харесах си една прекрасна преспа...изчаках ги да се отадлечат на достаъчно разстояние, че да не ги чувам...и се потопих...не - гмурнах се ..Нали знаете,вида на неутъпкан сняг как изкушава да се 'отпечаташ' в него
...мммм, разпилях се....
...ааа да, за тишината ми беше думата.Само,че , онази тишина беше някак разнищваща...глъхнеха ми ушите, чувах пулса си...сигурно това е да "чуваш тишината" , да, сякаш чувах себе си....и всичко наоколо -бяло, размазани очертания...кара да се разтвориш...без да искаш...сякаш тишината дисоциира всяка мисъл....
No snowflake ever falls in the wrong placeРедактирано от Sagitta на 12.07.03 20:05.
| |
| |
| 
|
|
