|
|
| Тема |
 ДВЕТЕ ЦАРСТВА |
|
| Автор |
zgrync (малъкKOMPLEKSAR) |
|
| Публикувано | 22.06.03 19:46 |
|
|
|
Там далеч - зад хиляди живи и мъртви води,
където слънцето плете своята златна кошница -
живееше гората . Млада беше тя - млада и хубава .
И дърветата и бяха млади . Само един стар бор
стърчеше настрани и многото му очи - шишарките
-стрелкаха сърдито тези, които вечер до-
пираха стаблата си, шушнеха си нещо и не му
позволяваха да спи . Друг път, когато младите
ставаха твърде дръзки, бедният старик се чудеше
накъде да се обърне, за да не гледа, но те - дър-
ветата - нямат гръб като нас хората и накъдето
и да се обърнеше, той чуваше тихите им думи,
чустваше нежният досег на смолистия им
ствол .
В тази гора живееха Той и Тя . Ех , че ща-
стливо живееха ! Тя беше малко по ниска от него и когато паднеше мрак, а луната не бързаше да изплува, той се навеждаше над нея.
Другите дървета нищо не виждаха - беше тъмно, - но чуваха как пука младата му снага и не веднъж от нея падаше откършено клонче.
Денем те цели часове се съзерцаваха и нали
бяха близо, той протягаше зелена вейка към нея,
но тя се дърпаше засрамено, че и двамата бяха
млади млади ....
Слънцето им беше обещало да ги венчае, когато падне първи сняг, а зимата беше така далеч .
............
П.Д.
Редактирано от zgrync на 22.06.03 19:54.
| |
| |
| 
|
|
